автор: rumpel

Езикът ни е толкова богат!
Но... пълен е езикът ни с клишета.
И често в поетическия свят
за две-три думи карат се поети.

Едно и също, но под друг ракурс
и ъгъл всеки би могъл да каже.
Излизат от добрия тон и вкус
добре възпитаните люде даже.

И въпреки, че бавно се върти,
и движи се животът по спирала,
след някого от нас остава стих,
духа му отразяващ в огледало.

И този стих набива се с курсив,
надсмогвайки житейската му проза,
че казваш си: "Човекът е красив!"

Но надълбоко в себе си е грозен...