автор: rady

Онази свобода,
която можеш да закичиш
в косата като цветна фиба...
Да метнеш в раница на рамо
и с дългите крака на младостта
на автостоп да стигнеш до Париж...
Онази свобода, която
в парижките бистра отпива вино
и си говори със Ремарк,
или с Камю като със равни,
и във зеленото око на Сена
се влюбва като за последно...
Онази свобода, която
плющи във знамената гневни,
раздвижва пръсти на художник,
кънти в главата на поет,
крещи и иска всичко,
което нощем си сънувал...
Онази свобода е още тук,
изгубена в еднаквостта на дните...
И чакаща децата ни да я открият!