автор: RockAround_theC_l_ock

Така съм бесен – не ми се говори!
За есенно почистване перем пердетата,
а по отсрещните балкони – воайори
на смени гледат... И обсъждат ни... тапетите!

Жената – пука ѝ. Дори си пее!
Почиства, лъска – няма си проблеми.
А мен, либѝдото, за секс копнее!
Но как да стане, дявол да го вземе?

Прозорци – лъснати. Пердета – няма!
На фона на тапетите сме ние!
От воайори (а те нямат срàма!)
ще трябва във килера да се крием...

Ала се сетих – пратих я за бира.
Налепках с мокри вестници стъклата.
Тя, с влизането, взе да се нервира,
и даже да се вайка от вратата,

но аз съм бърз – без даже да целувам,
светкавично я мятам на кревата!
Преди да „ах-не” прашките събувам
и... ясно е, що става по-нататък.

Нали е сладка – работата се проточи...
Но все пак стигнах до „голямата награда”!
Ала жената, взе че блъсна ме и скочи...
и гледам – вестници как падат ... падат...

Бой..Боев, 2015