При тебе пристигам. На прага.
Ти моя си, майчице, драга!
Не съм те забравил. Не съм!
Раздялата беше ми сън.
Пристъпвам на прага полека
с походката мъжка и мека.
Натискам звънеца. Звъни.
Подканям те сякаш: Стани!
Аз знам, че за мене трепериш.
Ръцете си пак да разпериш
и да ме прегърнеш в домА,
че няма да бъдеш сама.
Синът ти при тебе се връща,
със мъжки те длани прегръща.
Понесъл съм своя си кръст
да достигна до твоя ти ръст.