автор: Danielita

Обрулено, старо дърво,
отдавна не може да ражда.
Всяка пролет разлиства се то
да утоли тази жажда,

която държи го изправено още,
по старите вени сокове движи,
която шепти в дългите нощи,
която го кара небето да вижда.

Събрало е мъдрост вековна дървото
Да сподели иска, да не забрави,
Но никой не спира под него горкото,
Обрулени клони сянка не правят.

Дървото знае – животът отмина,
Очаква само мълния или секира
Не иска да тлее в уютна камина
и мълния горда дървото избира!