автор: apostola

Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях- негрях,
започнах вкъщи да рисувам..
Захласнах се по таз снага
и още ми е пред очите.
Обзе ме мъжката тъга,
че нямам на Амур стрелите.

На ум й дрехите свалих
и лъсна бялата й кожа.
Молива остро изпилИх
прекрасни щрихи да положа.

И си помислих в този час,
че щом ръцете ми са празни
ще нарисувам тоз захлас
с бои и техниките разни.

А от платното таз снага
ще пълни вече ми очите.
Но ще расте във мен тъга,
че гаснат в мен на страст лъчите...