" Чия е тази земя?..."
(из песен на Елка Недкова за Македония )
Наши в тази земя са
костите и кръвта
на дедите ни,
и сълзите им,
и изпетите песни по нивите
и гробовете с бурени,
овехтелите кръстове милвани
само в сънища
от треперещи устни
на изселени другаде.
Наша тук пепелта е
от къщи на въглени,
от чеизи разграбени
на моми и невести
и от църкви окрадени
със зазидани входове.
Наша тук е и болката-
тук навеки заселена
сред прекръстени хора
и прекръстени селища-
нежелана парясница
във ваште истории.
Незатихваща болка,
стаена в последния поглед
на мъртвите наши,
погребани другаде.
Тъга незабравена
в очи на деца,
проходили другаде
и плаха надежда
в очите на тези,
които останаха.