автор: somebody

Денят тънее, идва вечерта
и топлите ти пръсти ме събличат,
по устните ти лепне любовта,
жената в мен отново е момиче.

Притегляш ме с любимите ръце,
притискаш ме до тръпнещото тяло,
докосвам най-познатото лице,
че между нас отдавна е валяло.

Повдигаш най-желаната жена,
парливо грее кожата ми бяла,
разливам се по теб като река,
ще те изпие обичта ми цяла.

Приемам те в нощта на есента,
завръщане в самото ни начало,
май нашето си е живот-съдба...
Не казвай нищо. Времето е спряло.