С лек намек за оранжево-червено
се приюти в очите ти зелени
тя, млада есен, току-що родена
и с много, много лятно настроение.
И все пак есен, леко истерична
и с нелогично цъфнали цветчета.
Поискала да бъде, бе различна
на фона на пейзажите превзети.
Дали да спреш до нея се запита
или да литнеш с птиците към лято.
Решиш ли да си тръгнеш даже пита
ще ти замеси и ще те изпрати.
Ако останеш...
Ех, ако останеш
тя ще рисува, пъстро ще рисува
и дълго, дълго от любов пияна
там, в твоите очи, ще съществува.
Валентина Йосифова
22.09.2015 г.