автор: apostola

Не си отивай, моя мила!
Не си отивай! Остани!
Не ме оставяй ти без сила
и на сърце ми помогни.

Без теб душата се затрива.
Без тебе нямам хубав ден.
И топлината в мен изстива-
в душата вече съм ранен.

До края малко ми остава-
небето чисти моя път.
И нямам никаква представа
кога ще бъде моя съд.

БилА си винаги до мене.
БилА си винаги със мен.
Не даваше сърце да стене.
Подкрепяше ме всеки ден.

Сега ми трябваш и до края...
Върви пред мене всеки ден.
Надеждо моя, във безкрая,
за теб надигам този глас!