автор: marisiema

Пристъпи нова есен, дрипава, мъглива.
Прехвърли днес Балкана, още топъл, жив.
А северният вятър и помага услужливо,
запял в разчорлените и коси рефрен фалшив.

Помете сухи храсти, клоните, листата.
Подгони бурени в осиротелите поля.
Подплаши птиците, настръхнали в гнездата.
Разбуни, разгневена, вода и небеса.

Луната, помътняла като купа стара,
лицето скри,обидена, във облак натежал.
А слънцето, подгонено, пълзи и плаче,
и бърза да се скрие в тъмата на нощта.

Замята oгнени стрели, дъждовни сопи,
разтресе небосклона като мощен змей.
Дори в сърцата бръкна с мръсните си нокти.
И срина се светът, безпомощен и блед.

Потекоха по улиците кални вади.
Надявахме се да ни поизмие- но не би.
Мъглата стисна ни в оловните си лапи,
загнезди се във всеки кът и ни души.

Животът сгърчи се, във влагата задавен.
Но, хора, скоро ще пристигне зимата добра!
Снегът ще разпростре воала си кристален.
Светът ще си отдъхне:няма смърт за нас!