Преставам вече да хабя хартията!
Ще бъда вече от екологичните –
„на ум” ще си ги пиша простотиите,
особено онези – неприличните.
Стопи ми се меракът за поезия,
либѝдото ми – плашат го жените,
склерозата избива на амнезия,
а как е здравето – дори не питай!
Тормозя докторите – даже им досаждам
с един въпрос – „Да бъда или не...?”
а те ми викат, че не било важно –
нормално било – с мойто ЕГН.
Какво нормално виждате, бе хора?
От вашето „нормално” се нервирам!
С това „нормално” искам да се боря.
Ще ме накарате да емигрирам!
Но се замислих – че къде ще ходя?
Европа се напълни с емигранти!
И тук ми е добре – салам „народен”,
животът – „евтин”, дишаш „на аванта”...
И ми напират думи неприлични –
с тях, бъдещето мрачно – просветлява.
Ще взема да умра оптимистично,
а „там” – да става то, каквото става!
Бой..Боев, 2015