автор: rady

Сбогуваме се с лятото... Отново.
Но този път не искам да тъжа,
сбогуването впрочем е условно -
една безброй повторена лъжа.

И всеки път е някак си различно.
Тъгата е с различни имена -
понякога е тръгващо момиче,
понякога е стая без стена.

И все по-равни стават дъждовете,
преливат вътрешните ни реки,
все по-унесени са ветровете -
докосвам ги дори с ръка.

Да срещнем есента е малко чудо.
Умирането ражда красота,
умирането всъщност е заблуда -
просто се гмурваш в друга самота!