автор: apostola

На жена ми, сина и дъщерята.

Душата ми пръст я души,
та чак и сълзите ми плачат.
И нещо във мен се руши...
А гарвани в тъмното грачат.

Нощта във дъхът ми пълзи
и слага във раната пръста.
Изплаках последни сълзи
и мисля си вече за кръста.

Останал без сили и глас,
аз тръгвам нагоре към Тебе.
Загърбил и благо, и власт
аз чувам гласчето на бебе.

И мога спокойно сега
да скръстя ръце и клепачи.
През цветната земна дъга
със плуг преминават орачи.

И семето хвърлям в бразда
след мене и жътва да има.
Потеглям към мойта звезда
във шепа със спомен за трима.