автор: pastirka

Посвещавам на всички негови събратя
с цялата си Надежда, Вяра и Любов!

Висок до лакътя ми само,
с тревичка в рижия перчем,
върви до лявото ми рамо
хлапакът с празния корем.

Вратле източил, с къса ризка,
с протрит безцветен панталон
и с две очи - небе разплискали,
но с груб език, език-жаргон,

невръстното момче отваря
капака на казан за смет
с надеждата да изпревари
бездомник друг, безхлебник клет.

Претърсва с детските си пръсти
остатъци от сит разкош.
Старица спира и се кръсти:
- И днес ли срещам те, Гаврош?

Гаврошът, нищо не намерил,
отново тича покрай мен.
С въпроси остри ме замерва
навъсен празничният ден.

Пазете се! Краде! - се врязва
в душата ми фалцетен глас.
А детските очи ме стряскат
с друг вик: Не съм ли като вас?

До ъгъла вървиме двама.
А там - усмихнат баничар.
И с баничка една отсрамвам
срама, звънтящ като шамар.

Посяга, но невярващ гледа
хлапакът с празния корем.
А после с поглед слънчогледен
ме кани двама да ядем.

17.09.2015