автор: FluBalu

В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.

Припомняше си първо кръщене
(погребала отдавна сетен мъртъв)
и знаеше, че грях е да кълне,
но пак пустоса всички земни смърти.

Стопи се после бавно — като свещ
и бурени и влязоха в очите.
Забравена от Бог (ненужна вещ)
с човеците поиска да си иде.

Но църквица без село и без поп
престава ли да бъде вече жива?
Незнайно как житейският Потоп
доведе в храма гълъбчета сиви.

На покрива два щъркела гнездят,
в камбаната танцуват пеперуди.
Такава, Бог, в небето я видя
и с тъжните руини стори чудо.

Днес в църквата на липсващо селце,
под сянката на стогодишен орех,
камбанен звън в невидими ръце
зове за служба птици, вместо хора.

Цвета Иванова