автор: sliver

Здравей,
любовта съм!

Посрещам,
изпращам,
билети продавам,
купувам сърца...
С години седя
и на гарата чакам,
онзи влак,
до Съдба.

Но той все не идва.
А аз все го диря.

Премръзвайки,
няколко пъти,
се качвам
от разни перони,
вагони...
Но всички те водят
до Никъде,
Някъде
или само до село Боли.

Пусни ме!
Хвърли ме на вятъра!
Аз имам от твоите
fire wings.

И моят мотор
е душата ми,
вземи ми я цялата...

Само ме остави!