автор: apostola

От малък носиш ключа на врата си.
Пазиш го дори, като кръвта си.
Как ще влезеш иначе във вкъщи?
Мама все се кара и се мръщи.

После- ключовете от квартири.
Губиш ли ги- правиш харикири.
Идват ключовете за колата,
за хотела пък и за палата.

Ключове за вилата на село
с гордост сложени във джоба смело.
Ключ и за тавани, за мазета...
Даже трябва ключ и за клозета.

Във ключът е истината вече-
бориш се за ключове, човече!
Цял живот със ключове във джоба,
схващаш в края, че не трябват в гроба.