автор: ma_gi

- Здравей...
И неловко мълчание.
Няма вече какво да кажа.
Беше.
Беше душата в рани.
А сега е ...
...просто е празна.

Празнотата и́ е,
която
разговаря сега със тебе.
От едно
посивяло лято
колко цвят
още можеш да вземеш?

И от колко парчета
можеш
да съшиеш едно цяло?
Да сечеш
не изглежда сложно...
Без душата е крехко тялото.

Всичко може
да го пречупи.
Даже нечия добра дума.
Тя, душата, е неподкупна.
А без нея...
Та колко струвам?

Днес очите ми
са витрина
и на показ е всичко скъпо.
Ти отново ще я подминеш.
И отново
след теб ще мръкне.

...Все по-малко
боли от мрака.
Франкенщайн се усмихва буден.
Без душата
какво да чакам?
Още някое уродливо чудо?

Аутопсията е кратка.
То, умирането,
е бреме.
А когато ти липсва някой,
няма как да останеш себе си.