автор: FluBalu

Убодоха ме с дяволско вретено,
но вместо да умра, се скъса корен.
Очите ми прогледнаха в зелено,
олекнах и със Бог се заговорих.

Нарекоха ме вещица тогава
и лудата ми плът страхливо биха.
В нозете ми разсипаха жарава.
Горях на клада. Те пък се напиха.

И плакаха до гроба лицемерно —
горчив дъждец без капка милостиня.
Но бяла птица как да се почерни?
Зелена стана моята градина.

Разминах се със слепите по пътя,
отвътре просветля — като картина
Все още ме боли, но някак смътно,
защото тишината ми е синя.

Цвета Иванова