 |  Времето напомня на чудак –
отвисоко спуснато махало.
Наехме го набързо за черпак
и посяхме до реката одеяло.
Започна храненето с мерене!
Хвърчат закуски по тревата...
и дори отсам деня
няма толкова стрели във заревата.
В гълъбово-сива вода
киснем и плакнем езиците.
Вкусовете ни нещо ги осоли
и се разпиляхме за ягодки.
Чудакът раздаде ролите
и си прибра реквизита.
Настана ден за тлен...
за лютичета със жива песен.
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 0
Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "по Мане и Реноар" | Вход | 4 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: по Мане и Реноар
от daro на 11.09.2015 @ 08:59:13
(Профил | Изпрати бележка) | не знам, Анушка...
струва ми се, че докато се черпим с мерене, сякаш се замеряме...
и очернянето ни е неизбежно, защото си мисля, че обичта и любовта
се утежняват от съображенията - те просто искат да вдишват и
издишват без притеснения, без себе-мнения... в липса на всякакви
ограничения и устремения
...те, би трябвало да са с лекотата на въздишката, но като се
замисля, откъде възниква тя... какво друго да сторя, освен да се
усмихна, отдалечавайки се...:)
(((О))) |
]
]
Re: по Мане и Реноар
от daro на 11.09.2015 @ 11:32:41
(Профил | Изпрати бележка) | а ти виждала ли си Карацелът - оскубан слънчоглед,
черен диск - 1:1 покриващ Слънцелът, който е глътнал въздух ;)
|
]
]
Re: по Мане и Реноар
от daro на 11.09.2015 @ 11:51:34
(Профил | Изпрати бележка) | ти пък откъде знаеш с кои очи гледам ;)
безочлив, дебелоок, ослепял, заслепен, незрящ(кьорав)... всичко е
отправност и съотносителност, докато малките слънца на лютичетата
ги потъпкват по тревата... |
]
]
Re: по Мане и Реноар
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 11.09.2015 @ 14:30:33
(Профил | Изпрати бележка) | "Настана ден за тлен..."
Това ми напомни за един от първите ми опити в краката лирика...
Излязоха на хайка за души
душите се оказаха продадени,
тогава тръгнаха и за тела...
телата се оказаха изядени
брей... |
Re: по Мане и Реноар
от daro на 12.09.2015 @ 09:17:41
(Профил | Изпрати бележка) | кои - глутницата на представите и предубежденията ни ли? ;)
брях-брях-брях - на този бряг отдавна бях :) |
]
Re: по Мане и Реноар
от ganima60 на 12.09.2015 @ 10:48:52
(Профил | Изпрати бележка) | Дали е по Мане и Реноар,тъй и не разбрах,
дали е импресионизъм или нов романтизъм?
Не е ли по–добре.... постлахме до реката одеяло...Звучи като по–реален модел.
Можеше и по Мане,Моне и Реноар.
Доста ме накарахте да се замисля!Благодаря! |
Re: по Мане и Реноар
от daro на 12.09.2015 @ 11:27:33
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей... и добра среща! :)
(предпочитам на "ти", защото тук всички сме боси по тревата) ;)
...препратката към тези двама художници няма задача да определи
стилистиката на стихото ми, а е само лек, символичен намек за две от
техните картини - "Закуска на тревата" и "Къпещи се" ;)
... "постлахме" звучи някак прилежно, премерено... "посяхме" носи
друго отношение, което ми се струва, че е по-адекватно за
конкретната взаимовръзка, започнала с "мерене" и преминала в
"замеряне"
Светъл ден! :)
(.) |
]
Re: по Мане и Реноар
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.09.2015 @ 11:42:24
(Профил | Изпрати бележка) | :))))))))))))))))))
...освен, че ми пося усмивки,
друго не сванАх от писанието ти ;)
...това ми и остана за замеряне :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: по Мане и Реноар
от daro на 12.09.2015 @ 11:58:22
(Профил | Изпрати бележка) | ...това е от онези типично мои субективни дишания, които си ги
подарявам с кеф, а удоволствието от тази "игра" го оставям за твоя,
за ваша принадлежност, ако сте били на моите честоти, не само по
време на дуетния пикник в неделя :)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~:)
(((О))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 883
ХуЛитери: 3
Всичко: 886
Онлайн сега:
