автор: Elling

В очите е събрала талази мъгли
и няма милост за никого в тях.
Тя стиска вятър в своите длани
и мрачни облаци се вият край нея.
Изящните ѝ глезени са змии,
а стъпките ѝ леки на сърна,
но босите ѝ крака разсичат тревите,
разсичат животи и обръщат съдби.
Тя рядко разпуска косите си,
с отлежалият цвят на тих кехлибар,
но когато го стори - вещае бури,
събаря звезди и разгаря огньове.
Ухае кожата ѝ на есенни мечти,
на боровинки и късни обещания,
които никога не могат да се спазят
и в сянката ѝ вехнат стари спомени.
Тя може да сгрява и дарява уют
в матовото усое между гърдите си,
но сърцето ѝ е недокоснат глетчер,
замръзнал къс от далечна звезда.
Тя може да пусне времето в потоците,
да задвижи отново спрялата спирала,
но тя не е онази, която сътворява
и външната ѝ красота е пуста маска.
Диана слиза от планината
и няма мир в ръката ѝ...