автор: apostola

Сега съм вече на години.
Пред мене пътя намаля.
В очите на морето сини
и погледът ми омаля.

Не виждам вече хоризонта,
където всичко е море.
Отдавна съм изпуснал фронта
и сол душата ми бере.

Не виждам и следите боси
от мен по пясъка златист.
Къде ли вятърът ги носи
по чужди път без стрък и лист.

Не виждам вече и брегът ми,
от дълго време променен.
И май че е дошъл редът ми
за път да бъда пременен.