автор: Antioh

Гласът че си лош говори дълго на тебе
Най лошия си
Най черния
Ти посегна....
Замахна..........
И я удари.....
Причини болка, много болка.........без право
Като МЪЖ...........само както мъжете могат да причинят болка на жена
В жегата на собственото си неразбиране и слабост!
А тя е крехка като крило на пеперуда, и едва ли ще излети отново
Претопена от каденето

Камък, хвърлен в кладенец, вързан за
прекрасната и бяла шия, която се извива като вълна,
В смокиньовата сянка на следобедния залез.......
А някога, само целувки покриваха вълната.......
А устните попиваха всички влажни капки на възбуда поникнали в извивките на кожата....

Вятъра, свири на цигулката си в полето
А класовете жито танцуват
Луд нестинарски танц.....с запалени червени очи

(знам, че дълбоко някъде счупи онова завинаги,
Парчетата се разпиляха в хиляда посоки
И никога няма да се съберат отново,
ти това искаше любов на бучки нали....)

И нищо мъжко нямаше
Нищо мъжко в мъжа
Който удря от слабост пеперудите и къса крилата им...........
И се оправдава със слабините си

Само гадното чувство, че е истинска жена
Поела шамара безропотно
С примирени очи пълни със страх
шепи от солени сълзи от поредната доза кошмар
От които мъжете не разбират,
Защото предпочитат сладкото от тишина и жени които не плачат..........

Така тихо, му говореше гласът, нежно сипвайки пясък....

Лош си ти........
Лош мъж.........

Бедрата на пеперудата, рано или късно ще те намерят и
Задушат до смърт в кратка прегръдка, където ще си цял....

Тогава, наистина няма да има значение......
Тогава, наистина няма да има значение......
Тогава, наистина няма да има значение......

Кой е стрелял в другия първи….докато е отлитал....

Вълна заличава
Стъпка на дете
По мокрия пясък, докато я прегръща в пяна