Погледни детето –
делфинче на брега,
което приливна вълна
не го събужда.
Доброто в теб е бежанец...
и сломяващата рана по телцето
напразно се преструва
на цъфтяща роза,
пръснала цвета си по морето.
Остана ли ти сила,
с лице в дланите ми
да кървиш?!
Този свят е, налял се кърлеж –
от себе си не може да избяга.
От първата си нощ
с невинна...
издигнал е петроленото знаме.