автор: Elling

Отвратителна горчилка в счупена чаша -
това ми предложи животът.
Мъртви венериански полета,
без намек за ехо и цвят.
Под прикритието на поредното,
болезнено сърдечно затъмнение,
вампирите на съмнението се промъкват в мен.
С мръсните си криви нокти
намериха пукнатините на душата ми.
Разкъсаха я.
Забиха зъбите си и изсмукаха
последните капчици искрено желание.
И сега съм изхвърлен
в безмълвното Отвъд
на поруганата емпатика.
Разголен. Ужасен. Сам.
Под болната бледа светлина на вечността.
Лежа безпомощен в бавния кален поток
на пропуснатото време.
Сред обвиняващи ме спомени -
подути от неизречени укори
като трупове на новородени кученца,
изхвърлени от зъл стопанин.
Далеч от изоставения му двор,
превзет от отровни бурени.
Ненужен, невъзвратимо изгубен
в аурната мъгла на отчаяните души.
Прокълнат от изпуснатите шансове,
ония, собственоръчно удушени от мен
някогашни зачатъци на взаимност.
Подли намерения, пошли изпълнения...
Всичко е кръг, а аз никога няма да се изправя отново.
Последните стъпки са направени,
но не оставиха следа...
Огледален е подът на миналото,
при тоталната липса на вяра.
Оставам тук, в смазваща прегръдка
със сляпата змия на постоянната печал.
Но се надсмивам над вас
и вашите безмислени,
жалки пирови победи.