автор: apostola

Приел съм ги тези сезони
за дарове божи към мене.
И щастие все ще ме гони
при тежките даже промени.

Вървя си със дните горещи
по пътища- техни резони.
И паля в олтара си свещи
без някой дори да ме гони.

Гласа си лекувам със песен.
Живея във дните със думи.
Така е живота чудесен
и леки са моите друми.

Повярвал в душата си моя
и следвайки нейната воля,
разбутвам ти, Боже, покоя:
за нищо не искам да моля!