Не съм -
рамка за спомен
на снимка в главата -
обложка на книга, останала в онзи
спал и ял върху й -
инструкции за употреба на пито лекарство
или електроуред бяла и черна техника,
тикнати кой знай къде -
и подложка за мишка не съм
за ръката с изморените мисли,
свлекли се в китката по стръмното
на празни, обути обятия в мекия
днешен уют на онзи любим пуловер,
сгънато зъзнещ и спящ на фотьойла
в твоята спалня после на метър от теб,
докато отнемаш топлината на бедрата
с чуждите, ледени длани на ръцете си,
а горещото на коремът ми е далеч,
толкова далеч от ахилеса и петата ти
и дъгата на ходилото, извила се повече
до изтръпналите върхове на пръстите,
сгушени в сгъвката на коляното,
помнещо моите пръсти и топлата
влага в леглото на устните -
не съм и водата от душа и парата,
първата струя, втечняваща мисли,
прескачащи се пилета към хранилката
и пръстенът на канала на жаждата,
всичкото преходно, няма днешна среда
между студено и топло - сито и гладно
има житейски кантар и го знаем
още от детството на клатушката
горе и долу - в средата застиналост
и везната се кротва накрая,
а дотогава ще съм в - двата края -