взима решенията си на пияна глава
сподирян често от козлите
на онези полупитомни
вечно предъвкващи носталгията си
звуци
когато се умори да носи
рога на цялото това изобилие
ще влезе в който и да е
клуб на анонимните алкохолици
и най после ще се представи
аз съм вятърът
от лятото не съм близвал
боси женски крака