 |  Лицата на рибарите напомняха
ограбените от прибоя брегове...
Докато уж ме учеха на риболов,
показваха ми как се става
едно с морето.
От надвисналите камъни по скулите им,
потапях се в пространствата от люспи
и в отворените орбити на мъртви риби.
Наплитах множество пробойни в мрежите
от торпедата на делфините.
Те споделят ми с овални форми, когато заедно мълчим.
Към седем сутринта закусвахме със рибена чорба.
От старите пиратски къщи
разхвърлени като огризки,
наблюдавах облизващите се търговски кораби
как прииждат
за златото на тази светеща земя –
обител на светилища,
на култове на огъня и котки;
за богатството
на непокорните наследници,
завладяващи с кристалчета солени по страните,
защото свободата е с пресъхнали очи...
И се повдигах на пръсти,
ала само прохождах в жаравата на душите
оттатък плача си.
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "пристанищата на Странджа" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: пристанищата на Странджа
от mamasha на 25.08.2015 @ 11:29:12
(Профил | Изпрати бележка) | Видял си толкова много, даже не е било нужно да се повдигаш на пръсти, :). Почувствал си душата на тази земя, на хората и бреговете ѝ. И си го казал пестеливо ("Лицета на рибарите напомняха/ ограбените от прибоя брегове..."), но много точно. И само тук, край морето, може да се научи главното - "как се става/ едно с морето..."
Поздравления, Дарче! Чудесна творба! Когато ни падне случай да се съберем, обещавам - ще ти я прочета така, както аз я почувствах! :)))))
|
Re: пристанищата на Странджа
от daro на 25.08.2015 @ 14:34:07
(Профил | Изпрати бележка) | видя ли, душа, за нищо не ставам - докато си дялкам думите,
рибарите в Ахтопол "утрепаха рибата" ;)
...нема начин - требе да се бачка за хляба - приеми този текст като
даронови фантасмагории, изпарили се от Филибелийската жега... но
преди това напоени с аромати на есенни смокини и копър от
крайбрежието на Ахтопол, 5 години поред :)
съжалявам, че не бях във Варна - липсвате ми...
(((О))) |
]
Re: пристанищата на Странджа
от Markoni55 на 25.08.2015 @ 12:22:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Дарче, ще помълча и аз...нямам сили и думи да го каментирам...Прегръдки! |
Re: пристанищата на Странджа
от daro на 25.08.2015 @ 14:42:08
(Профил | Изпрати бележка) | помълчи си, Ванюш - Даро/на;) може да общува и с "овалните форми"
на приятелското мълчание... за което ви е благодарен :)
прегръд за двама ви!
...(.) |
]
Re: пристанищата на Странджа
от somebody на 25.08.2015 @ 15:42:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Човече, ако щеш вярвай, но ми се визуализира точно ахтополското пристанище и смокините още преди да прочета коментарите. Също и древнотракийското светилище Беглик таш. Магия е Странджа, морето е тайна, земята - свещена, делфините - радост, рибарските лодки - прехрана, рибената чорба - най-вкусна при стария Швейк, фарът - надежда, солта по кожата - истини, чайките - крясък. Какви ги плещя, хареса ми много :) |
]
Re: пристанищата на Странджа
от daro на 31.08.2015 @ 13:10:02
(Профил | Изпрати бележка) | благодар за фунийката сладолед :)
|
]
Re: пристанищата на Странджа
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 25.08.2015 @ 21:08:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | И се повдигах на пръсти,
ала само прохождах в жаравата на душите
оттатък плача си.
Така докосваш странджанската ми струна, Даро, така докосваш, че направо разплакваш. Нямам смислени думи за коментар. Благодаря ти!
|
Re: пристанищата на Странджа
от daro на 31.08.2015 @ 13:14:31
(Профил | Изпрати бележка) | Очаквах те...
защото усещах, че съм се докоснал до вашите струни.
Ти тук значиш много... за мен и стихото ми!
Добра среща и благодар, Лили! :)
...(.)
|
]
Re: пристанищата на Странджа
от zebaitel на 26.08.2015 @ 07:39:47
(Профил | Изпрати бележка) | показваха ми как се става
едно с морето. ..
както се става едно с любим човек, може би, макар там никой да не ти показва...
широк, почти необятен стих си написал, приятелю!
|
Re: пристанищата на Странджа
от daro на 31.08.2015 @ 16:41:14
(Профил | Изпрати бележка) | ти харесваш морето ми, Живе, което е и твое море... каквото е и
твоето за мен - неразгадаемо, необятно... каквато е и размитата ни
представа за любим, любима, любимо...
и затова оставаме в сигурността на приятелството като висока
ценност, но любовта е вълната, по която се носим, която ни води...
с която сме едно
прегръд! :)
(((О))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 3
Всичко: 453
Онлайн сега:
