Така.
Сега си почини.
Това е. Всичко свърши.
Отрупахме те със цветя,
защото беше слънце...
Сега не се плаши.
Ти ставаш птица.
Очите ти отново ще блестят
във пламък на свещица.
Недей, не гледай нас.
Пред теб сме вече малки.
Душата ти сега лети,
а ние със един живот
останахме по-мъртви...