автор: Antioh

Юмрукът ражда бяла пеперуда
Пеперудата свенливо съблича крилата си
Кадя с тамян
При играта на дяволи
И навлизам възможно най дълбоко
Като истински мъж.........без капка нежност....

Огледалата се пръскат от завист
По безкрайните бедра на цигулката
А струните шептят в алегро
Шепот на изтичащ пясък от пясъчен часовник
В ръцете на жена, която си ядосал........

Вкусвам те с върха на езика си
Попивам, а ти ще излетиш с мъничките си пеперудени криле
Затварям очи в юмрука и мечтая да съм гол
Точно в момента в който пясъка е изтекъл.....




1888. 88-ми Япруст. Около Пловдив.