Душата мира ми не дава
и иска вече свобода.
И то- сърцето- се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба
живя във мене и докрай.
Облечена в душевна шуба
приготвя се за път до Рай.
И е щастлива, и немирна
след всеки нов и следващ ден.
Защото жаждата всемирна
за нея е закон свещен.
Ще се преражда тя отново
във друго тяло и живот.
Ще се роди и пак наново
ще ходи под небесен свод.