Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 92
ХуЛитери: 0
Всичко: 92

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПомен за обичта
раздел: Други ...
автор: somebody

Така ме гледаха зелените очи,
безпомощни, отчаяни и празни,
с ръцете си ме хващаше като с клещИ
и търсеше опора, за да станеш.

Стопи се. Стана малък, слаб, смирен
и слагах залци във устата ти,
и молех се и гледах ден по ден
как плахо гаснеше душата ти.

Не го прие. От весел, силен мъж
да станеш на дете, а пък детето ти
да порасте, да те поеме отведнъж...
По-бавно, трудно биеше сърцето ти.

Безмълвните, зелените очи
ми казаха: Аз тръгвам, Катенце,
а моите отвърнаха: Обичам те...
Така ми липсваш, тате... Татенце!

Една година


Публикувано от alfa_c на 15.08.2015 @ 09:33:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   somebody

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 04:13:03 часа

добави твой текст
"Помен за обичта" | Вход | 9 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Помен за обичта
от Caniko на 15.08.2015 @ 13:00:14
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Да е светла паметта му!
Позната ми е тази болка.
Искрени съчувствия.


Re: Помен за обичта
от IGeorgieva на 15.08.2015 @ 14:16:10
(Профил | Изпрати бележка)
Стих побрал цялата ти обич...и тъга


Re: Помен за обичта
от 4erGologan на 15.08.2015 @ 20:10:25
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Re: Помен за обичта
от mariposasenelalma на 16.08.2015 @ 22:42:39
(Профил | Изпрати бележка)
Заваляха ми очите...
Поклон!


Re: Помен за обичта
от Antioh на 17.08.2015 @ 11:54:14
(Профил | Изпрати бележка)
Тук просто ти се покланям смирено. Много е силно като въздействие. .....и е прекрасно да го прочета.


Re: Помен за обичта
от somebody на 17.08.2015 @ 17:04:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на всички за съпричастността. Вярвам, че душата на татко да е намерила покой.


Re: Помен за обичта
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 25.08.2015 @ 22:54:14
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Силата на обичта, силата на паметта - са мъдрост, до която се достига само чрез болката. Силен стих, защото носи силата на най-красивата емоция - обичащата болка. Поздрав!


Re: Помен за обичта
от somebody на 26.08.2015 @ 11:27:38
(Профил | Изпрати бележка)
Да, Ина, сила е и осъзнаване, и смирение, и огромна обич към родител, който те е създал. Малки сме, преходни, част от вселената....

]


Re: Помен за обичта
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.08.2015 @ 11:39:29
(Профил | Изпрати бележка)
Болка, облечена в поезия!
Мир на праха му...


Re: Помен за обичта
от somebody на 26.08.2015 @ 11:48:14
(Профил | Изпрати бележка)
Да им е светло горе. Нали живеят в нас и в децата ни

]


Re: Помен за обичта
от Marta на 27.11.2015 @ 07:56:28
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
От думата ме боля дълго. Бях си я забранила, ужасно се разстройвах само ако прочетях или чуех "татко". Мислех, че ми е минало, но явно не е.
Съжалявам, че си е тръгнал татко ти, Катенце! Вярвам, че са по-добре там където са.


Re: Помен за обичта
от somebody на 27.11.2015 @ 23:22:15
(Профил | Изпрати бележка)
И аз вярвам, мила, защото той го пожела.... Покоя. Виждах го и го разбрах. Успокоих се, защото сърцето ми се разкъсваше да гледам как се измъчва от това, че вече не е онзи мъж и е слаб, зависим по детски. Още е пред очите ми, твърде скоро беше. Тръгват си, Мартичка, тръгват, няма как. И ги обичаме. Татковците. Благодаря, че въпреки болката, написа думата два пъти. Пиши я с обич и я слушай с обич. Нали сме създадени с любов от тях.

]