Господин Виан се разхожда в главата ми
И нежно ми шепне
Слухове
За надигащата се пяна на дните........
Която сутрин вълните изхвърлят на плажа
Защото няма как да я преглътнат
Когато си много сам
Когато си влюбен в нея и живота
Когато си неразбран и нищо от това което си искал
Не се е случило както го искаш
Е просто джаз.....
И ти си тананикаш......
Весело докато кървиш.......
Още чуваш тромпета му нали
И нотите които се пръскат във всички посоки на суинга
Манивела се подава
От ухото ти
И знам, че когато я завъртя силно и дам искра на двигателя
В главата ти
Ти ще искаш да и причиниш болка, нали?
Ще искаш да я пипаш
Да я галиш
Да драскаш гладката и кожа с грубите си ръце........
Ще искаш да си навътре, толкова навътре, че да си забравил
За себе си, ще искаш да е нежно и да не боли........
Дори ще посипеш сол в раната за да заличиш всички следи
Ще я галиш нежно и ще я запалиш
Ще стене и ще издава сладък мирис на морски бриз и тамян
Ако това беше любов и любовта беше звук
Нотата, щеше да е прекалено красива в голотата си
НО, този контрабас финно разкъсва душата ти..........
Докато му опъват струните
Като красиви бедра на жена
До краен предел, до краен предел.........
Така се ражда пяната на дните Господин Виан.....
Казах, ти че всичко става на пяна рано или късно