автор: melpomeni

Реката тихо шепти
чувам я макар и далече
с нежни вълни приближава
в съня да загърне телата
и под приспивни плисъци
отнася душите
И спокойна реката ще бъде
без корабни мотори и сирени
без човешка намеса
изгася светулките и
изпраща рибарите в пристана
рибите тази нощ са на страж
те ще преборват кошмарите