автор: apostola

Сега и днес
живота стиска ме до смърт във лапите.
Дори нощес
сърцето бърка си във ход и клапите.

Едно дете
от минали години в мен говори ми
и в мен расте
стремежа вечен горе към простора ми.
И всеки ден
се мъча да разкъсам аз оковите
и вътре в мен
на земното притегляне в основите.
И в оня миг,
кога душата ми напусне тялото,
с приглушен вик
политна в горното пространство- цялото,
ще си го знам,
че моя ще е свободата- цялата
и ще ти дам
единствено душата, Боже- бялата.