автор: Elling

А болката ми е дълбоко иглолистна -
забива се, върти и ме разкъсва.
Но свивам се и чакам мъртъв дъжд да плисне,
в зелено да усетя, че страхът се пръсва.

Да можех някакси да те забравя
и споменът далече да изтласкам,
крака да прегоря във съскаща жарава
и сам на себе си да ръкопляскам.

Да придобия сили, да се справя,
а не унило все назад да се обръщам
и всеки ден в стари снимки да се давя,
да плача тихо, календарът пак да връщам.

И като пролетно дърво да се разлистна,
да чуя вик, че тъмнината се разпръсва...
Но болката ми е дълбоко иглолистна -
забива се, върти и ме разкъсва...