автор: apostola

По пътища и по пътеки
препусках с коня си - живот.
Къде по - трудни пък и леки
изпращах дните си със пот.

През синури и през нивята
събирах житото си аз.
Събирах макове в полята
и пеех песнички на глас.

През брод и мостове преминах,
в гори човешки се губИх.
И тъй годините изминах,
но същността си не убих.

Сега, когато съм накрая
и всичко в мене се смири,
в живота азбуката зная,
но конят ми се измори.

Сега го водя със юздата
и пеш вървя пред него аз,
че стремето е във позлата,
но песните ми са без глас.