Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 870
ХуЛитери: 2
Всичко: 872

Онлайн сега:
:: ivliter
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтакъм тебе, мойто дете
раздел: Други ...
автор: daro

Въздух.
Повече въздух!
Детската стълба ходи нагоре –
до първото,
до второто...
до поредното било.
Сетне – още по-нагоре.

Оттам слизане няма...
(само понякога)
само да имаш „крило“,
само да раснат крилете ти, татенце!

На първото стъпало
с коричка попиваш маслото.
На второто
пълниш кофичката с вода.
На третото –
освобождаваща мощ за начало...
и ръката си късаш за приятел!

На четвъртото лобно стъпало
той целува с човка водата
и трудно преглъща –
глътка по глътка,
сетната глътка
и пада на гръб
до бетонния ръб.
Гълъб...
Емил.


Публикувано от hixxtam на 11.08.2015 @ 09:49:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 17355
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"към тебе, мойто дете" | Вход | 3 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: към тебе, мойто дете
от somebody на 11.08.2015 @ 11:00:08
(Профил | Изпрати бележка)
Хем красиво, хем много тъжно ми стана.... Дано да лети...


Re: към тебе, мойто дете
от daro на 11.08.2015 @ 14:11:05
(Профил | Изпрати бележка)
все ми се струва, че красотата, ако не вземе причастие от тъгата, няма

как да се излъчи нещо истинско, цялостно... какъвто е в същността си

замисъла, проекцията на земния живот - астралът придава усещането

за един по-красив, за един по-чувствен материален свят

... хем ти се радвам, хем ми е съвестно, че те отклоних за малко

от летежа :)

Добра среща!

...(.)






]


Re: към тебе, мойто дете
от somebody на 11.08.2015 @ 15:57:05
(Профил | Изпрати бележка)
Добра среща и на теб :) Нека не те гризе съвестта. Обичам красивите неща - тъжни, весели, летящи, болящи..... Важното е да са истински и усетени.

]


Re: към тебе, мойто дете
от daro на 12.08.2015 @ 08:16:58
(Профил | Изпрати бележка)
радвам се на равновесието, положило "тъжни" и "болящи" на блюдото

на красотата :)

Светъл ден!

...(.)

]


Re: към тебе, мойто дете
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 11.08.2015 @ 11:41:37
(Профил | Изпрати бележка)
Е, дай го малко по-оптимистично в това жарко лято, де...


Re: към тебе, мойто дете
от daro на 11.08.2015 @ 14:27:00
(Профил | Изпрати бележка)
е, какво по-оптимистично, Лео - почти всеки ден срещам

стихотворения по улиците, тротоарите, первазите, пред жилищните

входове... до кофите за смет

... някои деца се грижат за гълъбите, кръщават ги с човешки имена и

ги обичат повече от домашните си любимци... и да, понякога те умират

... но това е животът, това е смъртта - важното е да знаят нетленното!

...:)

]


Re: към тебе, мойто дете
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 11.08.2015 @ 14:35:19
(Профил | Изпрати бележка)
И аз срещам радост и тъга, нерядко те вървят редом. Но сега, в разгара на летния праздник все ми се ще да дам път на на нещо весело, цветно и щуро. Има време в есенните мъгли за покрусени чувства.

]


Re: към тебе, мойто дете
от daro на 11.08.2015 @ 15:39:52
(Профил | Изпрати бележка)
има ли смисъл да казвам, че не съжалявам за това, че не съм сезонен

писач, не съм и съботно-неделен, а най-малко съм "религиозен" и не

спазвам установени обреди, служби и тържества, били те и в

литературния храм (в частност, сайт ХуЛите) :)))

...но утре ще публикувам едно лИбовнУ, ама само глей да не се

захласнеш буквИалнУ ;)))

]


Re: към тебе, мойто дете
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 11.08.2015 @ 15:48:54
(Профил | Изпрати бележка)
дубре, чи нее ерутично, че ше опръскам монитура :D

]


Re: към тебе, мойто дете
от daro на 12.08.2015 @ 08:20:21
(Профил | Изпрати бележка)
не знам - ти преценяваш, ти оросяваш..и ти ще забърсваш след края ;)

]


Re: към тебе, мойто дете
от libra на 12.08.2015 @ 23:06:57
(Профил | Изпрати бележка)
нищо не може да се направи за всичката болка на този свят си има причина, която свише е известна..но когато се потапяме в такива тъжни светове се приземяваме духовно и си сваляме вибрациите, после стават емоционални котви и затворен кръг..


Re: към тебе, мойто дете
от daro на 13.08.2015 @ 09:07:42
(Профил | Изпрати бележка)
как да не може - болката рафинира красотата, предпазвайки я от

захаросване :)

...но и захаросаното си влиза в употреба - необходимо е - особено за

онези, които го използват в казана за ракия - така и те печат и

препичат болките си... на по чашка "първак" ;)

]