автор: somebody

Ще ме откраднеш ли, тъй както дядо ми
откраднал баба? Този смел юнак!
Ще ме преметнеш ли като гергьовско агне
на рамото си? Имам ти мерак.

Ще се развее бялата кошуля,
ще си със пояс, но ще стъпваш бос.
А здравецът ще падне от косите ми
във ризата ти .... Преди сенокос.

Води през девет планини в десета,
където ще съм твоя призори.
Край одъра кандилото ще свети,
светата майка младенец държи.

Води ме. Хляб ще ти замеся с радост,
на изгрев слънце с двете си ръце.
И мед ще сипя, за да ти е сладост,
квасено мляко, сол и масълце.

През есента ще зазвънят стадата
по прегорелия баир висок.
Ще те проводя със усмивка до реката,
ще пълня стомна в извора дълбок.

Задръж ме зиме до горящото огнище,
ще нося мляко в медния бакър.
Ще наредя софрата, ти ще се умиеш,
със кърпа ще попия всеки твой кахър.

Води ме пролет в тучните ливади,
ще свия два венеца от цветя,
Един за мене и един за тебе.
Какво като си мъж, прилича ти така.