Хищната уста на таксито ме поглъща с примляскване. Жълта до ослепяване. Палечка. Нямам сетива за смилателни сокове. Само остатъчно парене от лъстивия поглед на продавача на царевица.
В ръцете ми се събуждат слънца, златни зрънца-памети. В скута приютявам пламнали цветове. Да събират времевите отрязъци. Цветовете говорят, разпукали се смокини, наливат с непоносима сладост устните при всяко събуждане. Цветовете са маяци в тъмното, спотаено очакване. Събуждането е раждане. Предизвестена реалност е изгрева. Разтварям небето. Рисувам с очи огъня, ехо от звездни сияния. Таксито се е превърнало в морско конче с фини крила, сребърни паяжини. С нежна конвулсия ме изплюва на жужащата улица. Пътуването е неочаквано кратко.