автор: vladun

Ех, да можех някак аз да те забравя,
да те архивирам в паметта стерилна,
тайно да изтрия сълзите с ръкава,
пей, сърце - да кажа, шапката да килна.

Да взриви смехът ми моста, който свързва
моя ден самотен с твойта нощ безлунна,
приливите в мене да изтрият бързо
стинещите стъпки в гаснещите дюни.

В мидена черупка любовта да скрия,
без да се надявам да намеря бисер;
черна или бяла - нашата магия
да разомагьосам, да лиша от смисъл.

Ех, да можех, мила...Щях да съм спокоен,
каменен, далечен, горд и безразличен –
като сфинкс в Египет, като келтски воин -
ако можех само да не те обичам.