автор: weliw

Така сме устроени. Съзнанието ни се проявява изначално с това, че сме в центъра на света. И още от ранно детство се сблъскваме с жестоката несправедливост на незачитането от околните на този център. И така - цял живот никой не забелязва нашето централно място.


Кога започваме да осъзнаваме, че всички населяващи тази планета сме еднакви, равни, идентични, че всеки от нас се вижда или по-скоро има потребност да се види като нещо по-... от другите, също като нас.
От друга страна - да! - ние сме си нашия център и целият ни живот се върти около него. Това няма лошо до момента, в който започнем да изискваме от другите като нас да се въртят около нашия център. Сещаме ли се, че те си имат свой такъв - същия като нашия. И кога осъзнаваме, че не сме по-... от всички останали?!? Рано, късно или никога?
Във всички случаи остава потребността и желанието да се усещаме по този велик начин. И се стремим да го постигаме...малко или много. Заради самочувствието ни, заради самооценката ни, заради настроението ни дори.
Най-често практикуваният начин за поддържането на нашия центризъм е да се заобикаляме с тесен кръг от хора, обикновено роднини, съседи и приятели, сред които сме успeли да наложим личността си като някаква. Там са ни приели такъв, какъвто сме, а и да не са - ни търпят. Там вътре имаме самочувствие да изразяваме себе си, да бъдем атрактивни, доколкото ни е дадено.. Но само там, в нашето обкръжение, което сме приели за наше и където са ни приели за свой. А навън? Извън него? - сме сковани, несигурни и враждебни. защото навън сме никой или може би някой като всеки друг някой наоколо. Гадно е там, бързаме да се приберем в нашето си, да се похвалим какво сме видяли навън и да сме си щастливи там, по своему.
Друг често срещан начин да се усещаме велики е сдобиването с пари и вещи. Тогава сме нещо повече, нещо по-велики. Подсигурили сме се материално. Важни сме. Няма дума.
Трети видим начин е служебното положение. Сдобили сме се със служба, от която малко или много зависят други хора - е нема начин - важни сме! Пък и ни уважават... заради службата...но си е уважение.
Четвърти метод - налагане на страх, посредством агресия. Отново ни уважават... макар и от страх. Ама сме важни. По-важни. Когато си важен винаги има подлизурковци наоколо. Какво по-добро от това - да сме в центъра.
Всъщност начините са много и разнообразни. И зад всеки един от тях стои стремежът ни да сме с нещо значими, с нещо повече от другите.
Но...питам се...за какво ни е това усещане! Какво ни дава...и какво ни взима!?!
...Необходимостите на Егото. Стремежите на Егото да ни влaдее и ръководи. Егото - изразител на дяволската ни същност. А той, дяволът е напипал верния път към нас. И виждаме - постига забележителни успехи. Посредством всеки от нас. С нашата помощ и нашето благоволение. Мъдър е! Все пак той управлява голямата част от света, в който пребиваваме. Не ли?