автор: ZAGORA

Темпераментно юлско слънце пече,та се пръска,а ние с леля Мита по монокини сме разтлали подканящи прелести под плажния чадър.Пред нас се синее морето,опровергаващо черното си име , пуска пенести ръце похотливо да ни опипа,но ние сме недостъпни, защото сме на няколко метра от брега му. Всяка
сутрин в осем часа заемаме това стратегическо място и така ще е още десетина дни. Решили сме с Мита да добием шоколадов тен, че когато отидем по къпиново време на гости на третата й братовчедка Плумка-Маруля в Странжанското село Глиганска зурла, да има с какво да се поперчим. Двете с моята дружка вече излъчваме откровено и недвусмислено феромоните на скуката, тъй като изпихме до сетна капка неустоимото Митино кафе от термоса, изядохме по няколко праскови и изчоплихме по едно пакетче печен слънчоглед.
Тъкмо бях скрила очи зад слънчевите си очила и склопвах босилкови клепки когато край нас премина семейство говорещо западноевропейски език.Таткото беше розов дългуч със сламена косица и изгорял нос.Той вървеше най-отпред и дуднеше нещо с лаещия си глас,на което благоверната му половинка повтаряше като мантра отзад само едно „на я,на я”. Тя носеше бански на големи китки,имаше голяма капела и големи цици и изобщо всичко у нея беше голямо.След тях ситняха две пуберчета –момче и момиче и нагъваха варена царевица. След като ги проследи с дълбоко изучаващ поглед, докато се изгубиха в тълпата, показваща безпардонно несъвършенството на разголените си телеса, леля Мита стана и изтупа полепналия пясък от седалищните си части.После изтръска и хавлията си, разтла я и отново седна върху нея.
- Фанче, като ги видях тия дойчовци се сетих за един вълнуващ период от живота си. Никога не съм ти говорила за него. Ама на, сега като мина край нас тая компания от пинко,пинконета и двете пинкчета, старите спомени се възкресиха. Ех, какви години бяха,Фанче, какви години! Като се разделихме с втория ми съпруг Каню Булгуров, взеха, че за капак закриха предприятието, в което работех и останах и без работа. Тук почуках, там похлопах, прочувствени молби, автобиографии и мотивационни писма писах, на събеседване ходих, но работа все няма и няма. Бре, ами сега! За да храня две гърла- моето и на детето трябват пари. Мама и тати,социално охърбавели, едва преживяваха с пенсионните подаяния, а и ние виснахме като пискюли на главите им. Впрегнах всички изтъркани от употреба, но и клеясали от неупотреба сиви клетки на двете си полукълба и замених конвенциалното с евристичното мислене , за да се освободя от възникналия житейски запек и да възстановя здравословното храносмилане на събитията. Реших да замина за Италия чрез една фирма, която предлагаше работа. Изтупах като брашняни чували старите, хленцах пред приятели и роднини,подлагах шапка тук-там и най-после събрах сумата,която трябваше да внеса. В Рим щеше да ни чака представител на нашата фирма, който да ни заведе при работодателите и там да подпишем трудов договор.Има ли смисъл да ти обяснявам,че в Рим не се появи никакъв представител.Чакахме го часове, звънихме на телефона му, но напразно.Сякаш тая фирма е съществувала само в сънищата ни.Пръснахме се,защото всеки хукна да се спасява поединично.И ето че в един прекрасен ден се озовах в центъра на древния град сама, незнаеща език и без пукната пара в джоба.
Наблизо имаше шадрафан и аз,получила бели полета в съзнанието,напълно изкукала от безизходица, взех почти безсъзнателно някаква пръчка от земята и я заплациках във водата.Не зная как съм изглеждала от страни,но до мен се спря висок, млад и много як негър, и ме заговори на английски.Аз знаеш,че поназнайвам прилично езика и поведохме светски разговор.Оказа се,че той работи като охрана в американското посолство, има чин полковник и е състрадателен и мил човек. Когато му разказах за злополучната си одисея ме покани да погостувам в ергенското му жилище и между нас двамата се понесоха като водите на пълноводна река любовни флуиди. Казваше се Рич и с него цяла седмица мачкахме чаршафите и осъвременявахме древната Кама сутра. Показа ме на всичките си приятели и ме представи като своя годеница.Но всички хубави неща си имат край,Фанче. Един ден пъхна две хиляди зелени гущера в портмонето ми, натовари ме на самолет за България и аз се приземих тук благополучно, но все още безработна....Това тъмнокож плейбой се оказа невероятно свестен екземпляр. Имаше съвсем сериозни намерения към мен, само срещу едно единствено условие- да забременея и да му родя дете. Но аз не бях убедена, че трябва да го правя.Ако той беше решил да пръска семето си по цялата земя,негова си работа.Но защо аз трябваше да отглеждам това семе и да раждам нетрадиционен и нестандартен чернокож плод в неблагоприятна и чужда за него страна?! Рич идва три пъти в България и винаги щедро изрзяваше любовта си в твърда валута, но накрая се умори от напразни надежди и очаквания да го направя щастлив баща и достойно абдикира от живота ми.Но усетила сладостта на международната любов аз реших да пренасоча моминските си мераци към чуждоземни ергени.
Запознах се в Скайпа с един даскал от Струмица.Казваше се Трайко Баровски и преподаваше музика.Беше стар ерген, проскубан и сух като човека в калъф на Чехов и свиреше на китара.Притежаваше стара, наследена от родителите си къщица, която обитаваше напълно сам.По време на нашите скайповски сеанси той така ме сакаше,така ме волеше,така ме ухажваше,че най-после само с двайсет лева в джоба аз потеглих към македонската граница влюбена задочно до уши в него...С влак,на автостоп и пеша все пак успях някак да се добера до мястото на срещата.Там ме чакаше моят Трайко с отворени обятия.Като го видях сякаш някой ме удари с мокър парцал по главата. Очаквах господин Баровски да е в пъти по-красив от това, което показва камерата на компютъра, а той се оказа в пъти по-грозен. Дифузната челна плешивина се беше прегърнала страстно с плешивината на върха на скалпа му. Почти без устни, с изпъкнали ококорени очи приличаше на настъпан жабок.”Че не е хубавец даже и от дълбокия Космос се вижда,Мите,но може пък душата му да е красива.А това е най-важното!”-успокоявах се аз,за да избягна истеричния си припадък.Когато обаче чух смехът му, който приличаше на кихавица и когато огледах дъговидните му крака и плоския му провиснал задник промених становището си.Реших,че е твърде непосилно за красивата му душа да успее да компенсира карикатурните форми на тялото и гротеската на цялостния образ.Първите три дена се любихме върху тесен дъсчен миндер,а понякога любовните ни изстъпления ни завираха и под миндера. В антрактите ядяхме чеснов салам и сух хляб върху мазна амбалажна хартия и пихме изветряла струмишка бира. Моят обичлив македонец ме уверяваше, че от десет години не е правил секс,но в стаята имаше толкова много снимки на жени,че уверенията му будеха подозрение.След като отминаха трите дни, Трайко тръгна на работа.Странното беше,че ме заключи сама в дома си.Каза ми,че се опасявал за моята сигурност,защото имал много завистници,които му желаели злото.Още първият ден го потърсиха три жени, но аз спазих наставленията му да не се обаждам на никого отвътре. С едно око ги наблюдавах скришом зад пердето. Жените не бяха нещо особено, но самочувствието им говореше все едно, че имат запазени авторски права над отсъствуващия домакин. Темповете на копнежния им зов преминаваше от адажио прз анданте и модерато до много бързото анимато и престо. Когато се убедяха, че всуе се напъват ,те с недоволна физиономия пъхаха някаква бележка под изтривалката на вратата и се фръцваха обратно. Но когато дойде третата тя не се фръцна,а извади един ключ и отключи вратата.Първото нещо,което видя беше моя милост. И двете се направихме на силно изненадани. Седнахме да изясним ситуацията и да се поразговорим. Разбрах, че господин Трайко може и да изглежда като настъпана жаба, но е хитър като гладен леопард.Той бил ловец на десетките обявили финансов банкрут българки. Вербувал ги с обещания за брак, а после ги продавал на македонската мафия да носят сладост и забавление на мъжете. Женицата беше моя сънародничка,носеше звучното българско име Бонита и извоювала доверието на господина Баровски, беше горд притежател на ключа от къщата му. Идваше да я почисти веднъж седмично.Тя ми даде десетки примери за измамени от даскала-музикант българки.”Мите, ако искаш можеш да останеш.Парите,които ще ти дават не са кой знае какво,но все пак са пари.Можеш и нещо допълнително да си заработваш.Ще имаш свободата да кръстосваш тоя малък , провинциален град, но на брак не се надявай. Ако все още държиш на законната връзка между мъжа и жената, ето ти тия пари и бягай. Още имаш време и възможности.” Парите бяха достатъчно,а насърченията- свежарски. Плюх си здраво на петите, наех такси и спрях чак в София.Трябваха ми дни, за да възстановя силите си и да възвърна психическото равновесие. Викам си тогава:”Мите, време ти е да поумнееш,сестро!От тук нататък ще търсиш международни любови,но само на български терен.”
Запознах се отново в Скайпа с един немец,който се казваше Кранкенберт и беше от Дюселдорф на провинция Северен Рейн-Вестфалия.Той изповядваше професията на моден дизайнер и се изживяваше като Армани, Версаче и Лоран взети заедно. Виках му Кранки. Косата му беше пурпурна като току що ушито деветосептемврийско знаме, но той я боядисваше с цвят на опушен лешник.Кожата на лицето му имаше цвят на ощавено и заклано прасенце-сукалче,но фондьотените и пудрите я променяха в шоколадов тен.Изобщо беше ненадминат майстор на превъплъщенията тоя Кранки.Любовният ни роман с него продължи цели две години.Първата година той дойде натоварен с цели пет куфара в България.
Посрещнах го на летището в Бургас и от там директно с кола под наем вдигнахме пушиляка по шосето за Созопол.Там наехме живописна Созополска къща и започна нашата любовна идилия.Но любовта с Кранкенберт ми се превърна в дерт, мила ми Фанче!Ами че неговият малък Кранки въобще не искаше да го слуша.
Аз дето, Фанче, съм чела Кама Сутра страница по страница, ред по ред и буква по буква, отгоре до долу и обратно и по диагонал , дето ми е настолно четиво и съм си позволявала да й правя даже собствени редакции, дето съм написала осъвременената й версия и съм автор на научните трудове на двама мои приятели сексолози, с които защитиха аспирантура, вярвай ми, доста се поизмъчих с малкия Кранки на големия Кранки.То не бяха масажи с благовонни масла,то не беше палене на ароматни свещи, гледане на възбуждащо порно, изпълнение на еротични танци в ефирни одежди от моя милост, артистично четене на еротична литература, то не бяха класически пози от Кама Сутрата, хипнози, иглотерапия, акопресура... Не,не и не! Това ти Кранки забило поглед в земята, не ще и не ще! Приех случая като лично предизвикателство и с много усилия и пот на чело успявах от време на време да събудя спящия Кранки. И двамата с Кранкенберт бяхме доволни.Моят дюселдорфец си носеше камера и само когато спеше не снимаше с нея.Беше ми донесъл два куфара модни парцали специално ушити за мен. Те да ти призная, Фанче, не бяха по мой вкус, но за да не обидя кандидат-жениха си давах вид,че страшно ми харесват.Той ме снимаше с камерата и с фондьотенена усмивка казваше на своя накъсан и лаещ език:”Това е чудесно, прекрасно, скъпа Мита! Обърни се на ляво, после на дясно. Сега се завърти.” Цял месец се обръщах ту наляво, ту надясно, въртях се като пумпал и все се надявах Кранки да ми предложи брак и да ми сложи годежен пръстен на ръката. Но нищо такова не се случи. Кранки си тръгна и аз трябваше да отглеждам и подхранвам нови надежди.Той беше доста стиснат и затова ми подари само камерата,която беше уловила почти всички мигове от нашата плажна любов.На следващото лято Кранкенберт отново дофтаса,но се оплака,че бизнесът му западнал и затова настоя да го поканя в моя апартамент. Аз нали съм мека душица се съгласих.Но когато започна от хипермаркета да носи у дома народни кайми, народни салами и всякакви други хранителни имитации с народни имена, аз се вкиснах и му казах да си ги вземе и веднага да напусне дома ми.Той ми отговори, че имам право, но трябва да му върна камерата. Можеше да я строша в главата му, мила приятелко, но не го направих. Дадох му я и окончателно се разделихме.
Но аз продължих да вярвам в щастливата си звезда,Фанче. Не след дълго се запознах в сайт за запознанства с чужденци с един господин. Казваше се Джей Хайд и беше собственик на фирма за високо почистване със седалище в Бризбейн Австралия и филиали в още няколко града.Той пристигна през пролетта. Нае си апартамент в четиризвезден хотел и ме покани на вечеря. Бяхме се виждали с него в скайпа, тъй че големи изненади не се очакваха.Джей ме чакаше на входа на заведението.Беше резервирал маса за двама на приглушено местенце, далеч от какафонията на оркестъра.Моят нов кандидат-жених беше потомък на аборигени, затова носеше с гордост типичната за тия първи заселници на Австралия ярко открояваща се грозота. Имаше ситно къдрава прошарена грива, дебели и издадени напред чувствени бърни, изпъкнали очи, надвиснали рунтави веждаци и силно широк и сплескан нос.По интересното, което не можех да видя в Скайпа е,че в тяло приличаше на четирикрилен гардероб с надстройка. Беше грамаден и тлъст като печелбите си и банковите си сметки. Аз се бях барнала съвършено с много усет и вкус. Носех прекрасна рокля от естествена коприна с цвят на пепел от рози. Роклята беше с бродирана пазва и долна част с българска шевица, която й придаваше оригиналност и национална автентичност. Прическа, грим, всичко беше безупречно.Тоя път се бях решила да дам всичко от себе си, за да омагьосам тоя недодялан абориген. Докато бяхме още на аператива, през вратата влетяха ято хубавелки с кошнички с цветя. Една от тях се приближи към нашата маса и предложи букет от розови зюмбюли. Беше млада мургавелка с очи като нощта,силно гримирана и налята в гърдите. Още като я видя Джей й хвърли око. Когато Гроздето-така се казваше циганката заговори и на английски, по блясъка в очите на господин Хайд и по лигите,които му потекоха разбрах, че съм се разделила с австралийската си мечта. Оказа се, че продавачката на цветя е завършила английска гимназия. Господин Хайд беше така благоразположен, че помоли сервитьора за трети стол и почерпа момичето с чаша шампанско. Е,мила Фанче, нея вечер претърпях още едно разочарование от моите международни любови. На другия ден Джей се обади да се извини и да ми обясни, че се влюбил от пръв поглед в гиздава мома Гроздана и ще я води в Бризбейн да му топли леглото, да му вари чорба от крокодилски опашки и да му подслажда дните. Аз пих за кой ли път вече гнила водица и историята приключи.
Но рулетката на запознанствата отново се завъртя и тоя път се запознах с осемдесет и пет годишен запасен генерал от Пентагона.Той открито ми се похвали,че е горд притежател на четири развода и две вдовства, но още има сили и възможности за нови любови.Чувахме се по няколко пъти на ден. Беше време вече да се вразумя и да спра да гоня Михаля.Старчето беше милионер. Всеки ден ми изпращаше по Скайпа филмчета,на които ми препоръчваше да видя неговото имение , неговите две вили, гаражът със колите му, яхтата и частния му самолет. На всички тях се мъдреше самодоволната физиономия на Дейвид Самюел.Така се казваше новият обожател и кандидат за ръчицата ми.Той твърдеше, че Абрахам Линкълн му е далечен прачичо по бащина линия,а през 1952 година е участвувал като съветник в изборната кампания на кандидат-сенатора и демократа Джон Кенеди. Аз за да не остана по-долу заявих, че съм племеница на моя далечен пра-вуйчо цар Симеон Велики, а баба ми е първата жена-преписвачка и редакторка на История славянобългарска, написана от неукия монах Паисий. Тя е следвала в Сорбоната в Париж. Така се омайвахме с генерала, но нямах време за губене, затова най-после изплюх камъчето и му казах:”Слушай, сине майчин Дейвидчо, няма какво повече да се туткаме и да го увъртаме. Ако си сериозен и искаш да имаш за булка една екзотична , темпераментна и оригинална българска мома, за която ще ти завиждат даже крале и министри, грабвай си шапката и идвай час по- скоро!”След една седмица ми се обади един негов приятел и съратник,че на път за България в самолета Дейвид е получил сърдечна криза и е починал от инфаркт.Какъв малшанс, каква ирония на съдбата, мила ми Фанче.Тъкмо бях повярвала, че съм хванала бика за рогата, а се оказа,че съм държала на Марко Тотев двадесет и първия пръст.Цели три месеца не погледнах към компютъра. Направих траурно възпоминание със снимката на генерал-лейтинанта от запаса Дейвид Самюел с лъскавата униформа, пагоните и военните отличия на Пентагона така както ми я беше пратил в скайпа.След прочувствените думи в текста отдолу изписах:”От опечалената годеница Мита по баща Кандармаучкурова”. Разлепих собственоръчно некролозите на десетина места из града. Сложих един и на входната врата на апартамента си. Нека видят завистниците какви връзки поддържам със световноизвестни и високопоставени личности. Ама шило в торба седи ли?! Реших да пратя една жалейка и на опечалените домашни на генерала. След повече от месец получих писмо от първата дъщеря от последния му брак.В него пишеше:”Скъпа госпожо, не зная какви сте ги дробили с моя баща, но аз съм изненадана, че въпреки, че той е абсолютно жив, Вие сте го оплакали като покойник. Уверявам Ви, че татко никога не е пътувал за България, защото той има остра шизофрения получена по време на бомбандировката над Пентагона на 11 септември и двадесет и четири часа в денонощието е под медицински наблюдения. Убедена съм, че цялата история с неговата внезапна кончина в самолета не е злонамерена ,а просто е плод за голямо съжаление на болен разсъдък.Той има приятели в неговото положение,които му помагат за неуместните му шеги...В момента вече даже не си спомня за Вас. С уважение:искрено ваша Сара Паркуотър”Е,след тоя смазващ финал с неочаквани разкрития аз загубих всякакъв пиетет към международните любови.
Отказах се да търся подходящи партньори извън пределите на майка България, докато тоя път без да искам не се нахендрих на Хендрик, който беше един холандски пияндурник от Амстердам.Намерих го проснат на земята до фонтаните в градинката на гарата.Ломотеше нещо на родния си език и ми изглеждаше толкова нещастен,беззащитен и уязвим,че чак ме разнежи. Помогнах му да се изправи на непослушните си крачета и по негово настояване го отведох до най-близкия ресторант, в който си поръча лекарство за отрезвяване както ми обясни той.След като се насвятка със смесица от бира, джин и бренди холандецът знаеше вече , че се казва Хендрик и че е безмилостно,но законно прогонен от съпругата си чрез унизителен развод. Беше по професия художник-приложник на свободна практика. Каза ми, че припечелва добре, но още по-добре пропива припечеленото. Пиенето го вдъхновявало, но жена му не разбирала това. Когато парите му свършвали той почвал да произвежда вятър за вятърните мелници,а това значи, че не правел нищо до следващата си поръчка. Хендрик имаше три състояния- леко пиян, обичайно пиян и пиян като мотика.Той си беше наел стая в хотел на близък курорт,но започна много често да ми гостува в града.Така че имах прекрасната възможност да изуча задълбочено и трите му алкохолни състояния. Да бъде леко пиян му се отдаваше най-трудно. То беше за него само едно преходно състояние- преди да стане обичайно пиян или когато напускаше състоянието си на пияна мотика.Той не обичаше лекото пиянство и по неволя изпадаше в него.Най му се отдаваше обичайното пиянство.Тогава започваше да говори на смесен холандско-английски език,пръскайки слюнка наляво и надясно,беше в състояние на емоционален срив, затова ту се смееше като Уди кълвача, ту ревеше като вдовица лишена от мъжки радости. Носът му добиваше морав цвят, а очите му гледаха изцъклено. В такива мигове той се разнежваше, ставаше поет и описваше женските ми прелести все едно, че аз съм първа братовчедка на Афродита, внучка на Клеопатра и сестра-близначка на хубавата Елена. Макар че не вярвах и на една негова дума, все пак ми беше много приятно да слушам тоя пиян кютюк и да се радвам на красноречието му. Изпаднеше ли в третата фаза, холандецът имаше нужда от спешна помощ.Трябваше му дълбок сън на хладен и свеж въздух след частично и облекчително изхвърляне на стомашното съдържание. Но, скъпа ми Фанче,тук му е мястото да отбележа,че нашата любов си остана напълно платонична и неконсумирана. На тръгване Хендрик нищо не ми обеща,но и аз нищо не му поисках. И може би щях да го забравя напълно, но след една година получих от него приведена по банков път една огромна сума пари и писмо, в което Хендрик ми пишеше, че неочаквано му е провървяло и е спечелил от хазарт няколко милиона евро. Изпраща ми пари да си закупя апартамент на мое име и да го обзаведа само срещу едно условие. Когато идва в България да го посрещам в него, защото само аз съм го разбирала и понасяла, а за него това било повече от любов. И до сега го имам тоя апартамент,Фанче.Отдавам го през летния сезон на курортисти, за да попълвам дупките в бюджета си.Но от Хендрик и до днес нямам нито вест,нито кост...
След всичките ми щури преживявания реших,че не ми е писано да изживея международна любов със щастлив край.Явно трябваше да насоча вниманието си към нашенците.Е,щеше ми се и на мен да разхождам капелите си я по Шанз Елизе,я по Оксфорд стрийт или край арката на Константин и Колизеума в Рим.Но не стана.Затова насочих вниманието си отново към потомците на нашия Ганю Балкански.И докато се двоумях от къде да я подхвана,то взе че отново в живота ми цъфна Каню Булгуров.Изгонила го неговата благоверна половинка и той взе,че се разхленца, напоявайки изтривалката на вратата ми.И до сега се понасяме взаимно и си налягаме парцалите,защото всичко сме видяли вече в тоя живот.”
Леля Мита ме стрелна с малахитов поглед и се усмихна подкупващо.
- Тия спомени ме разгорещиха повече от колкото трябва.Що не взема да се натопя в морето,че да охладя малко страстите.
И тя разлюля бедра и затресе цици към вълните.Морето бавно я прегърна в хладните си обятия.