автор: sradev

Малки народи сме ние Балканските, та един човек за 2-3 работи го имаме, ще ти рече Антон Дончев. Па и за няколко народа, - ще ти река.

Петък вечер. Заведох сина да ме заведе (абе с колата да ме вози) на концерт. Той рече да ме черпи един сладолед, та стана една съвсем традицийна: мине се не мине година и ние се уговаряме на концерт. Миналата година през октомври слушахме ДиБанго и пихме по една бира. Иначе под един покрив живееме, едни и същи учебници имаме.

Грекови ме поканиха на концерта. Срам и простащина! Трета плоча издава, само веднъж на концерт съм му бил! Ракията ми да се подкваси! Работа, тичане, глупости, сега и Хулите, а за един сладолед и един концерт - време не останало.

Но да се върна малко назад. 2000 година търсих в София да си направя подарък плоча с народна музика, ама както аз си я чувам. Нищо не намерих - все едни от едно време точени-проточени. Като се върнах в Бялисток тя ми подари плочата на съпруга си: Точно това бях търсил! По-късно и той дойде на работа в Политехниката, па миналата седмица се оказа, че от две години сме в една и съща катедра с него. Абе няма да си кривя душата - подивели сме, а и света покрай нас. А той вече трета плоча балканска музика издава, на балкански танци учат полячетата (припомнете ми да им дам престилката, с вълна тъкана, с родопски бои шарена, дето миналата година им обещах, та да докарат и танците на цвят). Ходят, кат имат време из страната, момчетата от състава му все се сменят (предишните имаха едни хубави могъщи нашенски басове, от дъбова гора извиращи), ама все от Бялисток са, той си ги учи (май че в местната консерватория), ходят из страната и радват народа.

На концерта - една опашка: два етажа стълбищата задръстила, все младежи, все хубавици и хубавци (е, тук таме и балканска кръв се виждаше, де). Едвам се вместихме в залата, то добре, че малко съм поотслабнал - и стените и стълбищата заети. Тясно, нищо че киносалон. Засвириха, притворих очи... и преминах през 3-9 земи, и рукна гайдата по нашенските баири, и писна кларнета по поляни и полета, и разтресе контрабаса земята, и тежката крачка на тъпана (дръж се земьо!) по неравни пътища поведе, и заразказва кавала старите предания... и грейна Балканско слънце и изгони Варшавската мъгла.

Ето ги посланиците, ето я културната делегация, ето и цивилизацията на бедните народи. Радост за всички.

031204
ниво 1
Славян Радев