автор: pqsachna

Ще те преведа по моите пътеки.
Едни такива –
бели като пряспа блян,
калдъръмени –
от дъждовни бисери,
раними –
като дюни в морски приливи,
притулени зад ябълков цвят,
озарени от жълтооки просеки.
Ще преминем под плодоносен месец,
взривил червеното и черното,
преди да се врекат един на друг.
И все нагоре ще вървим,
загърбили реалността –
под стъклена крехкост
и гори от птичи криле,
докато влезем в онзи дом,
който ще ни позволи
да поемем на големи глътки
несравнимия еликсир на очарованието,
че повярвахме в огромната жизненост
на илюзиите…