автор: melange

Откакто ме избра, не съм успяла
да спра да се усмихвам и да пея.
До срещата ни тъй не бях разбрала,
че мога във нюанси да живея.

Не съм си и помислила, че има
в душата ми заровени изкусно,
непипнати през всичките години,
такива ароматни, силни чувства,

треперещи, задъхани, горещи,
които в мен на мед се разтопяват.
Аз имала съм и любов, и грешки,
но чак такава обич не познавам –

да искам да ме галиш по косата
и да не помниш срещал ли си други,
да казваш, че усещаш аромата
на момина сълза и теменуги.

Когато нощем цяла ме изпиваш,
да чувам как „прекрасна” ме наричаш.
Без мене да не можеш да заспиваш.
Да шепнеш и насън, че ме обичаш.

Започнах да деля на две живота –
преди да съм... и след като съм с тебе...
Започнах да отнемам със охота
на всеки ден свободното си време.

Приятелите? Вече ги забравих.
Пред твойте ласки нищичко не струват.
След себе си не знам какво оставих,
но даже и не ме интересува.

Понякога ме плаши любовта ми –
на всичко съм готова, си признавам.
Откакто я открих по аромата,
дори самата аз не се познавам.