автор: andromen

Навярно нервен, Господ ме изпитва,
изпращайки те пътьом покрай мен,
с едни извивки страстни и усмивка,
напомнящи за други векове…

Признавам си - Да Винчи е изпуснал
ескиз внезапен, порив вдъхновен,
за друга Лиза, шерната в изкуство –
арабско, православно или Дзен.

Какъв финес, каква осанка стройна…
Нима е само профил и анфас ?!...
Или ПикАсо гледал те е двойно
и тъй получил златният си шанс…

Шедьовър в розово! Цигулка жива!...
Сравненията някак не вървят –
така пристъпва сластна самодива
без свян, да се изкъпе през нощта…

Но отминаваш. И дори с око
не ме замерваш, ужким за утеха…
Ех, тъй – ще си остана на дърво,
откраднал виртуалната ти дреха…