автор: Kateto

Косите й, като от блато,
допълнени с безцветни ириси –
завиждаше на най-добрата си приятелка.
Самата беше грозновата,
но тази вечер всички погледи
я следваха като вълна от тюркоази,
като зелената трева на Уитман,
разпръсната върху морава.
Тя носеше пола в каре –
квадрати в нещо и зелено,
зелена блуза – мента със сметана
или поне със прясно мляко,
такъв колан и пластмасови гердани,
зеленото момиче позираше,
така изкуствено позираше
със чаша мента в този странен бар,
и гледаше наникъде.
А колко повече абсент ще й отива
със малко разтопена захар!
Абсентът щеше да покаже червената,
не! – алената нега на душата й,
а може би и третото око,
си каза онзи мимоходен мъж
и се изплъзна покрай бара с мента
и бутилки със зелени етикети.

26.01.2013 г.